„Винаги ме е плашела възможността някой актьор да почине по време на снимки.“Франсоа Трюфо „Американска нощ“
Не е нужно читателят да търси дълго класически примери от литературата и киното, в които богатството и скъперничеството, негов неразделен събрат, са повод за трагедии или комедии.
Филмовата драма „Всички пари на света“ е особен случай, тъй като не е продукт на авторска фикция, а е вдъхновена от документирани факти. Историята, граничеща с трилър, разказана от Ридли Скот за около 130 минути е съвсем проста: през 1973, най-богатият човек на планетата Джон-Пол Гети (Кристофър Плъмър), отказва да заплати сумата от 17 милиона долара на похитителите на своя внук.
Филмът се крепи на плещите на Гейл Харис (Мишел Уилямс), която превъплъщава майката на отвлечения юноша. Тя се сражава отчаяно с лицемерието, безразличието и подлото скъперничество на свекъра си, тъй като, противно на очакванията, тя едва свързва двата края и води скромно съществуване. Подобно на герой от пропаганден филм от сталинско време, нейният драматургичен опонент, петролният император Гети, е персонаж, който прави всичко, за да предизвика у зрителя ненавист, отвращение и омраза. Камерата поглежда в интериора на богаташкото ежедневие в хотела, където зрителят открива въженце за сушене на прането, което най-богатият човек на планетата пере сам, за да не плаща на хотелската камериерка, и в дома му, където той любезно предоставя на гостите си кабина с телефон работещ с монети. Ридли Скот проследява сблъсъкът между отчаяната снаха и нейния свекър, патологично привързан към парите си, гърчещ се в отчаян опит да отклони обвиненията за скъперничество и безсърдечност.
„Всички пари на света“ привлече вниманието на кинообществеността с невероятната си съдба преди да бъде показан пред широката публика. Ридли Скот се оказа в положението на Франсоа Трюфо, цитиран в началото на този текст. Новината за секс-скандалът, който опръска изпълнителя на главната мъжка роля, Кевин Спейси, завари филма във финалната му постпродукционна фаза, а актуалната социално-културна обстановка реално заплаши касовия му успех. За десет дни (да се разбира за 240 часа), екипът засне повторно сцените (над 30 процента от целия филм), в които бившият секс-символ Кристофър Плъмър замести безнадеждно компрометирания си колега. Цената на мълниеносната кино-операция възлезе на десетина милиона долара. Някои прецениха, че филмът ще спечели, тъй като възрастово (88), той е по-близък до своя персонаж Гети (83), отколкото предшественика си (58). Други пуснаха закачката, че Плъмър е готов да замести Спейси в хитовия политически сериал „Къща от карти“ (House of Сards).
Подобен кинематографичен подвиг не е по силите на всекиго и тук е мястото да се отдаде заслуженото на ветерана Плъмър, на Ридли Скот и на неговата шеф-монтажистка Клеър Симпсън, които спасяват продукцията и я превръщат в монолитно, компактно произведение с изключително силен заряд и послание с общочовешко значение. От цялото доснимане и преснимане най-печеливш се оказа Марк Уолбърг, който изпълнява второстепенна роля, тази на Флечър Чейс, довереният човек на Гети, бивш оперативен агент на ЦРУ. Той заработи над милион и половина долара, но побърза да ги предостави на благотворителни организации, за да не позволи на развилнялите се феминистки да го упрекват в каквото им е удобно.
„Всички пари на света“ изследва в дълбочина заболяването наречено „скъперничество“ и го представя в почти документално измерение, близко до лабораторно-клиничен анализ. Свързано с най-примитивен човешки импулс и универсална амбиция - жаждата за забогатяване и притежаване, филмът е далеч от нравоучителното „парите не са всичко“ и навежда логично на мисълта, че Джон Пол Гети, най-богатият човек на света, е заложник и жертва, почти толкова, колкото и неговия внук.
ДАЛТ
