

Той отговаря за фотоархива на Списание Лайф и подрежда в класьори негативите на недосегаемият Шон О’Конъл, елитен фоторепортер и звезда на изданието. Облаците се сгъстяват, когато на хоризонта се появява експертът по реорганизация, а това означава, закриване на много длъжности. Уолтър Мити е обречен, и като човек, който няма какво да загуби, той решава да направи тези неща, които винаги е искал да направи. Това е вторият от многото му проблеми. Първият е, че нашият човек е много здраво хлътнал по чаровната колежка Черил.

Без да е Джеймс Бонд, архиварят на Лайф се впуска в поредица приключения, в името на професионалните си задължения и до известна степен, в името на собствените си мечти. Интересното авторско хрумване, в което главният герой предприема рисковано пътешествие, за да открие негатив... на който е той самият, може да се тълкува от обобщаване на идеята за търсенето на себе си и за щастието да се откриеш, след като се опознаеш.

В такъв смисъл Тайният живот на Уолтър Мити не е далеч от езотеричната литература, която радва милиони читатели от свят. Почти всеки епизод от филма е призив към главния герой (и към зрителя, естествено) Хайде, можеш да го направиш, трябва само да се осмелиш!.
А подобно обръщение не може да остави аудиторията безчувствена, още повече, че терзанията на основния персонаж звучат познато и неговата реакция на житейската криза се увенчава с тотален успех. Нима има зрител, който не е пожелавал да промени оборотите на ежедневието си?