“...Най-трудно е да познаеш себе си.”
Труднооспоримо мнение на античен философ
Необятното галактическо пространство отдавна вълнува творците, които според способностите си и вдъхновението си, могат да се развихрят и покрият със слава, или да се провалят безвъзвратно с неуспешна реколта. Още повече, че никой не може да твърди със сигурност какво има Там, но със сигурност става дума за предизвикателство към земните стандарти на етика, мислене и морал.
Рой МакБрайд (Брад Пит) е блестящ пилот с отлично досие, доказани качества и неопетнена професионална биография, който не спира да удивлява авиационната военна йерархия. Той е потомствен астронавт, син на Клифърд МакБрайд (Томи Лий Джоунс), изчезнал преди 16 години по време на изследователската мисия “Лима”, в търсене на извънземна цивилизация в пространството около планетата Нептун. След злополука, при която Рой оцелява без драскотина, благодарение на хладнокръвното си поведение, командването му възлага секретна мисия - да се яви в отдалечена от Земята база, за да отправи лично радиопослание към баща си, който, както по всичко изглежда, не е загинал, а се е отклонил от Правия път. Изненадата на Рой е огромна, и той се запътва, объркан, любопитен и развълнуван, към другия край на галактиката, където не се знае какво го очаква. Задачата е жизнено важна за бъдещето на планетата, тъй като силни електромагнитни вълни с източник от същия район заплашват човечеството. Така, че мисията му няма право на провал.
“Към звездите” може да се окачестви като “космически роуд муви”. Междузвездното пространство е само повод, който успешно замества асфалтираните пътища на Аризона или Невада, към които зрителят е привикнал. Пътуването е дълго, и според каноните на жанра, е съпроводено от срещи и премеждия, но преди всичко е възможност за Рой да направи бавна и обстоятелствена монологична равносметка на постигнатото в живота си, на взаимоотношенията със съпругата си Ив (Лив Тайлър - със символично и обидно кратко екранно време) и с баща си - един великолепен, леко откачил и фанатизиран Томи Лий Джоунс, чиито мироглед е замъглен от самота и многопосочни философски разсъждения. Филмът носи откровени психоаналитични откровения и универсални наблюдения, с които средностатистическия зрител може да се съгласи и сподели, без да е нужно да е слага скафандър или да пилотира космически кораб.
Брад Пит носи на раменете си целия филм, сюжетно близък до “Апокалипсис Сега” и до известна степен на “Соларис”. Той се лансира дръзко и се справя блестящо с много интересно актьорско предизвикателство, подкрепен от режисьора Джеймс Грей. Зад непоклатимия железен офицер и елитен пилот се оказва уязвим, чувствителен и крехък персонаж. Попаднал в плен на спомени и свързаните с тях емоции, които се блъскат хаотично в главата му и го подтикват към отчаяни действия, в които залага репутацията си и бъдещето, както своето, така и на родната планета. Разкъсван между офицерски дълг и синовни си чувства, той е изправен пред тежка дилема позната от класическия театър, от която не може да се измъкне и да избяга, нещо което много би искал да направи...както обикновено досега. “Към Звездите” може да се разглежда като филм за самотата, за смазващата рутина, за нуждата от изненади и емоции. Историята, безупречно заснета от Хойте Ван Хойтема, надминава космическите приключения, в които персонажите отварят (и затварят) люковете на отделенията на космически кораб, плувайки в безтегловност. Филмът е покана към зрителя да се присъедини към главният персонаж и да се включи в монолога му, в търсене и откриване на много общи допирни точки.С участието си в “Към звездите” Брад Пит дава недвусмислена заявка за записване в листата на талантливите актьори, които не са само захаросана муцунка. Филмът му дава потенциална възможност да се надява на академична номинация, но тепърва големият екран ще изведе имена и ще нарисува новата версия на оскаровия пейзаж.
