„Добрата памет не е достатъчна, за да имаш добри спомени.“ - Анатол Франс
През недалечната 2045 нещата не вървят съвсем добре в Кълъмбъс, в щата Охайо, особено в бедняшките квартали. Недоволни от сивата действителност, жителите на гетото намират убежище във виртуалното измерение „Оазис“, несъществуващо място, където „се вихри шеметен купон“. Младежът Уейд Уатс (Тай Шеридън) не е изключение. Кръгъл сирак, той живее с леля си, но животът му е кошмар, защото е в обтегнати отношения с нейния приятел. Надянал очилата си за игра, приличащи на маска за подводно гмуркане, той се потапя в нереалността на“Оазис“, където неговият аватар е свободен и безгрижен в компанията на десетки хиляди като него. Нещата приемат съвсем ново измерение, когато на смъртното си ложе създателят на виртуалната игра Джеймс Холидей обявава конкурс, чийто победител може да го замести и наследи внушителна сума пари. Достатъчно е да се сдобие с трите ключа скрити в „Оазис“. Доста по-интелигентен от мнозинството, Уейд се вглежда в музейната сбирка посветена на Холидей, за да потърси и открие отговорите, които ще го отведат към победата. Сред безбройните конкуренти, с мотивация и липса на скрупули, се очертава Ноал Соренто (великолепен Бен Менделсън), президент на компанията „Ай-Оу-Ай“ (IOI), конкурентка на „Оазис“. Борбата излиза извън рамките на видеоиграта, защото Уейд е идентифициран чрез неговия аватар, който е под непрекъснато наблюдение. Над симпатичния младеж надвисва смъртна опасност. Той трябва да се спасява физически и виртуално, а това е задача, която може да разреши само с помощта на предани съзаклятници. 
В „Играч първи, приготви се“ режисьорът Стивън Спилбърг (71 год.!!!) прави отчет на повече от четири десетилетия поп-култура, оформили неговия вкус, естетическа платформа и творчески търсения. Филмът е своеобразен преглед на „раклата с любимите неща“ – филми, музика, книги и играчки на няколко поколения кинозрители. Спилбърг се забавлява като умело балансира между клишета и елементи на изненада, като изиграва очакванията на публиката. Жанрово филмът е органично съчетание от анимация, съспенс и екшън. Мнозина ще открият схемата на разследване чрез артефакти и загадки, позната от приключенията на Индиана Джоунс или „Шифърът на Леонардо“. Едно от големите качества на „Играч първи, приготви се!“ е, че е създаден с прилична доза самоирония и не се взема насериозно, за разлика от подобните нему суперпродукции. Голяма част от историята се развива във виртуална реалност, а това изисква киноразказ с нов визуален подход . Операторът Януш Камински, дългогодишен съратник на Спилбърг , е отново на върховно ниво, създавайки съвместно с целия снимачен екип, букет от най-сполучливите визуални ефекти и решения в съвременното кино, като прави нова крачка в естетиката начертана от „Аватар“ (2009, реж. Джеймс Камерън).
„Играч първи, приготви се!“ осигурява автоматично успеха си сред няколко поколения зрители като оперира на три комуникационни нива. В първото, той представя на обикновения зрител забавна история за приключенията на един младеж във виртуалното пространство. На второто ниво, историята подхвърля съвкупност от намеци и препратки, свързани с определена епоха, десетилетие или мащабно явление. Това ниво е за маниаци, познавачи и фенове. На третото ниво, режисьорът предлага собствения си прочит и гледна точка на познати филмови текстове, като го превръща в закачка, изповед и любовно признание към отделни христоматийни автори.
Финалната версия на филма е без препратки към творбите на Спилбърг, а това е истинска изненада, тъй като приносът му за създаването на митични персонажи в поп-културата за последните десетилетия е неоспорим. Не би било удивително, ако след време се появи режисьорски DVD-вариант с монтажна версия, включваща Индиана Джоунс, Извънземното или акулата-мутант от „Челюсти“.
„Играч първи, приготви се!“ е пропит с известна доза носталгия и логично може да натъжи някои зрители, като събуди спомени от минали години, но преди всичко остава забележителна творба, в която всеки елемент на киноразказа, който е в състояние да впечатли е използван с максимална творческа дързост.
